Рея - вторият по големина естествен спътник на Сатурн

Вторият по големина естествен спътник на Сатурн след Титан е Рея. Открит е на 23 декември 1672 година от Джовани Доменико Касини и носи името на Рея - жената на Кронос и майка на Зевс в древногръцката мито

2010-12-23 14:27:07

Рея - вторият по големина естествен спътник на Сатурн

Вторият по големина естествен спътник на Сатурн след Титан е Рея. Открит е на 23 декември 1672 година от Джовани Доменико Касини и носи името на Рея - жената на Кронос и майка на Зевс в древногръцката митология. Понякога го наричат и Сатурн 4.

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива - Тетида, Диона, Рея и Япет - с колективното име Звездите на Луи в чест на своя крал - френския крал Луи XIV.

Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн от 1 до 7 , включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. Джон Хершел предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.

Рея се състои предимно от лед и има плътност, равна на 1,240 kg/m3. Счита се, че скалното ядро е не повече от 1/3 от масата на спътника. Чертите на повърхността са подобни на тези на Диона - релефът на „водещото“ полукълбо е различен от този на „задното“, което издава сходен състав и процеси, довели до формирането на Рея и Диона. Температурата на повърхността на Рея е -174 градуса по Целзий при директна осветеност и между - 200 и - 220 градуса по Целзий на сянка.

Рея е покрита с множество кратери и тънки светли линейни черти на повърхността, която може да се раздели на две части: на една от тях се съдържат кратери с диаметър по-голям от 40 km, а на другата, главно в полярните и екваториални райони, всички кратери са под 40 km. Наличието на тези две части издава събитие, довело до образуването на нова повърхност в миналото на Рея.

Водещото полукълбо е гъсто покрито с кратери и е равномерно светло. По начин подобен на този на Калисто, кратерите на повърхността са загубили релефа си вследствие на свойството на ледената покривка да „тече“ в продължение на милиони години.
На задното полукълбо е разположена мрежа от светли откоси и сравнително малко на брой кратери. За откосите се спекулира, че представляват материал, изхвърлен от ледените вулкани, които са били активни в далечното минало на спътника, когато вътрешността му е била все още течна.
Автор: Тони